Оженили се Иванчо и Марийка, и като съвременно разкрепостено семейство се разбрали,ако някой чукне нещо чуждо, да не казва, а да събира по едно грахово зърно и след 30 години брак, да си ги преброят и...

Иванчо казва на баща си: - Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. - Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!

- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година? - Какво е странно, госпожо? Нали имаме...

Учителката: - Иванчо, утре без родителите си да не идваш на училище? Иванчо: - А вдругиден?

Учителката проверява домашните и казва на Иванчо: - Просто невероятно, че един човек може да направи толкова грешки! - Защо един? Заедно с тате - гордо отговаря Иванчо.