Генко се прибира в 4 сутринта, чука на вратата. Жената, ядосано: - Ти ли си? - Боя се, че съм аз... - Правилно се боиш!

Генко е при доктора: - Докторе, лъжа и не се изчервявам! - Не се безпокойте, това е само израз. - Слава Богу! Мислех да не е малокръвие.

Мъжът: - Ало, скъпа, тази вечер ще се прибера късно. Тук, у Генко, сме спретнали един белот. Жената (шепне): - Генко, чу ли? Tе играя белот у вас…

- Ало, Генко! Жена ми е забременяла!! - И кво веднага ми звъниш?? Аз онази седмица даже не бях в града...

Генко често се будеше нощем, сваляше сватбената халка и се радваше на свободата. После я слагаше обратно, гушваше жената и заспиваше.