Тичайки, малкия син при баща си в другата стая, вика: - Тате, тате… - Кажи, сине. - А бе, тате, пръднята тежи ли? - Не бе, сине, как да тежи пръднята? - Значи много съм се насрал тогава…

- Тате, викат те в училище. - Защо? - Помниш ли, че те бях помолил да ми напишеш съчинение на тема "Нещата, които обичаме". - Е? - Ами на учителката не й е харесало онова за стрипт*йза на маса...

- Тате! А ти в училище би ли се? - Разбира се, бих се. - А всички ли наби? - Разбира се, всички. - Тате! А може ли да те помоля повече да не идваш при нас в училище?

- Тате, а защо всички искат кризата час по скоро да достигне дъното? - Защото, когато удавникът стигне до дъното, той почва да изплува.

- Тате, когато порасна голям, ще мога ли да правя всичко, каквото си поискам? - Не, сине. Тогава ще си вече женен...