– И как мина вчера срещата? – Не питай... Ужасно... Аз и без това на тоя смотаняк нямаше да му дам, но той поне от куртоазия можеше да си поиска...

Имаше една сладурана пред метрото, гледам пуши електронна цигара и ми е тъпо да питам за огънче, та викам: - "Извинявай да имаш зарядно за нокиа?"

– Ленче, а ти по какво си падаш? - По рисуване и езда. А ти? - Може да не повярваш, но по художнички и ездачки.

- Гошо, обичаш сланина, нали? - Да! - Цялата съм твоя!

– Млада госпожице, вие май нещо не ме разбрахте! Аз не ви предлагам сърцето си и "докато смъртта ни раздели", аз ви предлагам само мозъка и члена си…