Телевизионна реклама на луксозна стока: - Не, не бързайте да записвате! Това все още не е телефонният номер! Това е цената.

Не ме е яд че съм тъп, яд ме е че ми личи.

На улицата вали проливен дъжд. В заведението влиза съвършено сух човек. Всички го зяпват: - Как така не се намокри?! - Ами вървя си аз така - бавничко, внимателно, между капките...

“На съда всичко е ясно, да влезе убития.”

- Колежке, колежке! Нищо не знаете... Какво да Ви правя? - Ами... - отпаднало казва момичето - каквото ... трабва... - За каквото трябва съм вече стар...