Върви из пустинята някакъв и не знае защо и от кога е там. Жаден се влачи изгубил всякаква надежда. Изведнъж срещу него някакъв с костюм:

- Аз съм търговски пътник, продавам вратовръзки, евтино за вас с отстъпка.

- Вода искам, моля за малко вода, ще си платя пребогато.

- Ми нямам.

Продължава нещастен отчаян да пълзи нашия. Изведнъж още един тича към него.

- Продавам вратовръзки, много изгодно, цветове каквито поискаш.

- Водаааа. Давам всичките си пари за глътка вода.

- Е нямам вода.

Продължава да пълзи, изведнъж вижда оазис в средата лазурно езеро. С последни сили се затичва нещастника, но го спира една висока желязна ограда. С последна надежда съзира врата и се провира през нея, навежда се над езерото и посяга към безценната вода. Но една ръка го хваща и го изхвърля и чува:

- ТУК БЕЗ ВРАТОВРЪЗКИ НЕ МОЖЕ, ЗАБРАНЕНО Е.