Върви си Червената шапчица през гората на път към баба си.

Жега. Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце.

Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.

Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."

Поднася вимето си към лицето на Червената шапчица, а тя в просъница изломотва:

- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!