Вървяли татко Ежко със сина си и татко Порчо със своя син покрай магистрала.

Татко Ежко без да иска стъпал встрани и една кола го прегазила.

Малкият Ежко започнал да плаче и да се вайка:

- Защо ме остави татко, аз не знам нищо за живота, нито как да живея, нито знам кой съм?

Татко Порчо почнал да го утешава:

- Слушай сега мойто момче. Имаш ли игли?

- Имам - казал Ежко.

- Ядеш ли змии? - попитал отново татко Порчо.

- Ям - отговорил Ежко.

- Значи - казал татко Порчо - ти си Таралеж.

Развеселил се Ежко и продължили нататък. Без да иска обаче и татко Порчо стъпил встрани и го прегазила кола. Малкият Порчо започнал да плаче:

- Защо ме остави татко, аз не знам нищо за света, нито как да живея, нито кой съм?

Малкият Ежко започнал да го утешава:

- Виж сега - ядеш ли каквото свариш?

- Ям - казал порчо.

- А миришеш ли?

- Мириша - казал Порчо.

- Е, значи си путка.