- Ами, аз пиша - отговорил писателят.
- Аз не ви питам дали можете да пишете, а как печелите средства, за да живеете?
- Моите средства са в перото.
Полицаят се обърнал към чиновника си и му казал:
- Запишете! Виктор Юго - търговец на пера.
- Ало, къде си? - Вкъщи. А ти? - А аз пътувам до теб в тролея...
- Скъпи, до сватбата винаги взимаше такси за мен, а сега считаш, че може да пътувам с метрото. - Това е защото се гордея с теб, скъпа. В таксито те вижда само шофьора, а метрото хиляди хора.
"Няма да взимам рушвети" - с надежда си повтаряше чиновника Иванов всяка сутрин, пътувайки за работа, но разочарован и с разбити надежди, се връщаше всяка вечер вкъщи.
- Чу ли, че Ейяфятлайокутъл се е събудил? - А ти сигурен ли си, че не е Хванадалсхнукюр? - Разбира се, Хванадалсхнукюр е около самия Рьойвархьопън, а Ейяфятлайокутъл е близо до Бьортън Гунльойсо...
Пиян пътува в автобус и се опитва да завърже разговор. - Хубаво време, а? Никой не отговаря. - Май пролетта е дошла... Никой не отговаря. - А слънцето как грее! Пак никой не отговаря...