- Пешо! Петре! Погледни ме! Веднага ме погледни! - крещи Мара. - Ммма, остави ме ма… - опитва да се откопчи Пешо. - По очите ти познавам, че си пил! - К'во ма! - озъбил се Пешо. - Аз пък по г*за...

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми... - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил...

- Алоо, Пешо, абе аз не си ли забравих у вас един пакет с пържоли?! - Да, благодаря.

Жега. - Пешо, искаш ли една ледена биричка? - И питаш?! - Не питам, гавря се…

- Пешо, забелязъл ли си, че тъщата ти има златен зъб? - Отдавна, но все не намирам повод.