Снощи се разходих по улиците с брадва в ръка и усмивка на лицето. Всички ми правеха път и никой не се държа грубо. Днес пак така ще се разходя… явно усмивката ми прави хората по-добри.

Днес жената ми каза, че ме напуска и тръгна към вратата. "Скъпа, моля те, върни се!" - провикнах се аз. "Забрави децата.".

Наскоро е създадено дружество на анонимните анонимници, в което анонимозависимите хора се учат да слагат подпис под своите жалби.

Надеждата, както е известно, умира последна, а първа умира вечната любов.

По-добре е да си останеш нечия несбъдната мечта… отколкото да бъдеш резервен вариант за някого.