"
Второкласникът Иванчо, пътувайки в колата с родителите си, попитал:
- Колко е часът?
Майката казала:
- Погледни си мобилния телефон.
В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите.
- Е нали съм с вас! - опитал да се оправдае синът.
- И какво от това? - попитали родителите. - И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение?
След продължителните родителски заръки, бащата попитал:
- Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор?
Иванчо тъжно казал:
- Да! Не трябваше да питам за времето...
- Колко е часът?
Майката казала:
- Погледни си мобилния телефон.
В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите.
- Е нали съм с вас! - опитал да се оправдае синът.
- И какво от това? - попитали родителите. - И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение?
След продължителните родителски заръки, бащата попитал:
- Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор?
Иванчо тъжно казал:
- Да! Не трябваше да питам за времето...
56 прегледа