Пена и Вуте се връщат от нивата, натоварили каруцата със зеле и моркови. Вуте кара, Пена се вози отзад. По едно време Пена с трепетлив глас помолила: - Вуте, много те молим, ела ме цуни, ама силно!...

Върви си Пена по улицата. Среща я Вуте: - Здрасти, Пено! - Какъв такъв човек си, бре Вуте, две думи каза и ме нави?

- Вуте, спомняш ли си венчавката? Попо като ни венчаваше, пееше: "Чашата на търпението приемете…" - Е, и какво стана после? - Я веднага приех чашата, а жената оти не прие търпението?

Вуте пред родилния дом: - Пено, роди ли ма? - Родих Вуте, три момченца! - А от мене има ли ма?

Вуте: - Да бех зел мечка, та да ме изруча наеднаж, а я зех Пена, да ме яде цел живот.