Вървим си ние с Мишо из Борисовата градина и гледаме две гаджета. - Искаш ли да ги свалим? - попита Мишо. - Що бе, нека си висят! - отговорих аз.

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

- Ах Васко, днес беше много добър. - Аз не съм Васко. Аз съм Иван. - Аааа. Ама днес не е ли четвъртък.

- Г-жо, вие омъжена ли сте, или мога да се надявам? - Омъжена съм, но може да се надявате…

- Вчера се събудих, а тебе те нямаше... Къде беше, скъпа? - А ти къде се събуди, скъпи?