Прибира се едно младо момиче към вкъщи. Пълне мрак. Чува зад себе си стъпки. Ускорява крачката. Стъпките зад нея също забързват. По едно време две силни ръце я сграбчват и една уста, лъхаща на алкохол...

- Пия за да забравя! - Да забравиш какво? - Че съм алкохолик.

- Понякога, - казва мисис Смит на новата прислужница, - ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. - Разбирам ви, мадам - аз също обичам да си пийвам понякога.

- Матрос Кин, не чухте ли командата: "Хвърли котвата"? - Чух я много добре, но ще бъде жалко да я хвърлим. Откъде ще намерим друга?

- Ах! Каква сте стройна? Как го правите? Сигурно много малко ядете? - Не. Много сера.