За някаква много, ама много важна мисия, руската разведка решила да ползва най, ама най-опитния си и засекретен агент, който непрекъснато бил дообучаван, доошлайфан и държан в дълбок резерв.

Пристигнал разведчикът в САЩ, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Като начало седнал в заведение, пред бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:

- Е, как е сега у вас, в Русия?...

Сякаш мълния треснала разведчика - разконспириран!

- Как познахте че съм руснак?

- Само руснак може да пие чая си, а лъжичката му да е в чашата...

Разведчикът веднага докладвал, където трябва, изтеглили го и понеже обучението му струвало много скъпо, продължили да го доошлайфат, детайл по детайл и след година усилени тренировки, отново го пратили в Щатите. Отново пристигнал на посочения адрес, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Влязъл в заведение, седнал срещу бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:

- Е, как е сега у вас, в Русия?...

Сякаш сто мълнии треснали разведчика - пак разконспириран!

- Как познахте че съм руснак? Лъжичката ми не беше в чашата...

- Само руснак може да пие чая си, а в погледа му да се вижда - сякаш лъжичката му е в чашата...