От интервю със собственик на голям публичен дом: - А в началото бяхме само: аз, жената, тъщата...

Аз също имам много добра тъща - помага, много гледа децата, готви, ама има един недостатък въобще не е спестовна...

Бедата не идва сама, тя идва с тъщата.

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

- И това не беше зле! - си помисли Пенчо, уцелвайки с чехъла тъщата вместо котарака.