- Защо си толкова унил? - Четох една книжка с много тъжен край. - Коя? - Спестовната ми книжка.

Когато тя му призна, че не е художничка, а бояджийка, той въздъхна с облекчение: "Уф, и аз не съм бижутер, а фаянсаджия!"

Само не трябва да се бърка любовта към своята работа със страха, че няма да си намериш друга.

Писател: - Представяш ли си: връщам се вкъщи и виждам моя три годишен син да къса на части новия ми ръкопис. - Ооо, нима вече може да чете!

- Честито. Назначен сте за вицепрезидент на компанията. Имате ли въпроси? - Не тате.