Започнали да събират доброволци за войната в Косово.

Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:

- Жив ли съм?

- Да жив сте - отговорила тя.

- А цял ли съм?

- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.

- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.

Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:

- Да. Всичко си е на мястото.

- А пише ли нещо?

- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".

Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.

След като дошъл на себе си, тя го попитала:

- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".

- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".