- В работата никак не ми дават да пуша, гонят ме навън, че чак зад оградата. - Толкова се грижат за здравето ли? - Да. Аз работя в барутен завод.

В пощата: - Забравихте накрая да сложите точка. - Да, но моля ви да я сложите вие. - Не мога, всичко трябва да е написано с един и същ почерк.

Винаги съм мечтал да гледам онази комедия, когато отиваш в банката със свой вариант на договора. Подаваш им документа с думите: - Прочетете внимателно и подпишете, ето тук и тук.

Млад художник изведнъж целува модела си. Правейки се на обидена, тя го пита: - Винаги ли целуваш моделите си? - Не, ти си първата. - А много ли си имал? - Ваза, чиния, цветя... ти си четвъртат...

Колко странно - когато се опиташ да си тръгнеш от работа по-рано, колко е важна работата ти, и колко е маловажна, когато поискаш повишение.