От храстите изскачат туземци с още по-радостни викове:
- Месо, месо!
- Зарязала те е, намерила си е друг! Голяма работа! Забрави я! Гарантирам ти, че само след няколко седмици няма да се сещаш за нея! - Невъзможно! - Толкова ли я обичаш? - Не, купих й силиконо...
- Ние сме свидетели на Иехова, вие вярвате ли в Бог? - Виждате ли тази вратовръзка? - Да. - Тя сочи, на кое ми дреме. Довиждане!
- Скъпа, тези цветя са теб! - Но те са изкуствени. - Каквито циците, такива и цветята!
- Защо са ти изсъхнали устните? - Заради времето и мацките. - Как така? - Заради времето мацките така се обличат, че само се облизвам..
Съдията към свидетеля: - Вашето име? - Иван. - А презиме? - Що за глупости, дявол да го вземе! И през зиме и през лете все съм си Иван!