Говорят си приятели. Единия пита: - Какво казваш на жена си, като се прибереш късно? - Казвам "Добър вечер", а останалото го казва тя.

Жена към мъжа си: - Кажи скъпи, нали очите ми са като планински извор? - Ъхъ. - А косата ми пада като водопад на раменете! - Ъхъмм. - И кожата ми е като най-фино кадифе? - Мдаааа... - Ах, какъв...

Най-лесно е да планираш летния отпуск: началникът ти казва кога, а жена ти – къде.

Канят един на купон на луната. Отива той, връща се и приятелите почват да го разпитват: - Е, разправяй. Как беше? - Е как да е било, горе - долу. Купон като купон. - Защо горе - долу, пиенето ли...

Жена ми се отнася с мен като с Бог! С други думи, почти забравя, че съществувам, докато не се сети да ме моли за нещо…