Не е толкова страшна глобализацията, колкото дебилизацията.

След толкова много светли празници, почна да ми причернява.

В бара: - Госпожице, не искам да си мислите, че предлагам на всяка срещната! - Не се разстройвайте, но и аз не отказвам на всеки срещнат...

Да ти звънне телефона заранта, докато още спиш и ти да отговориш с глас, сякаш си станал отдавна, е това вече е изкуство…

На работното място - преди обяд се боря с глада, след обяд с дрямката - и въпреки всичко - не мисля че ми плащат достатъчно.