- Не съжаляваш ли, че се омъжи? - Що? Аз да не би да не съм човек! Съжалявам го, разбира се.

В претъпкан автобус. Женски глас: - Млади господине, какво се натискате така? Да не би да искате да ме нае...е? - Не. - Ами тогава се отдъпнете. Някой пък може да иска...

- Искам да поговоря с теб за доста неща, - казва жената. - Вероятно, за тези, които нямаш.

Късно вечерта в тъмната част на парка: - Мъжки, дай фенерчето! - Това не е фенер, това е телефон! - Тогава пък съвсем...!!!

- Винаги ли ще ми бъдеш верен? И няма да погледнеш друга? - Успокой се. Ти си моята годеница и ще си останеш такава завинаги...