Малко момченце разглежда с интерес половите си органи: - Мамо, а това моя мозък ли е? - Не, синчето ми, засега още не е...

- Уважават ли те децата? - Като Бог! - Да,бе... - Вярно е. Почти не ме чуват, молбите ми не изпълняват. Дават си вид, че изобщо не съществувам, но потрябва ли им нещо - започват да се молят...

- Здрасти! Чувам, че си се оженил?! - Аха, ожених се... - За какво ти беше? - Не ми харесваше да се храня навън. - А сега? - Сега ми харесва...

- Скъпи, ти ли ще приготвиш вечерята? - Да. - Сериозно? - С божията помощ. - ??? - Ще помогнеш ли, моя богиньо!

Събуждам се от шепота на малкия: - "Мамо!" Мълча... По-силно: - "Маамоо!" Мълча... И изведнъж силно на ухото ми: - "МАМО!" - Какво? - "Аз се събудих, ти поспи, още е рано!"