Нямахме четки за зъби. Купих две, розова и синя. Сутринта Жоро ме пита: - Коя е моята? Премигнах, въздъхнах, даже се замислих и казах: - Ми, розовата!

Говорят си двама слаботелесни: - Какво става със Жоро, отдавна не съм го виждал? - Няма го вече Жоро... - Защо бе, какво е станало? - Нападна го един комар. Изпи му кръвчицата.

Жоро, който в детството си през цялото време редял пъзели, ненавижда синьото море, зелената трева и ясното небе.

- Най-после Жоро изпълни своето обещание да не влиза в Интернет праз работно време! - Да, бе! Лъжеш! - Не, вчера лично го видях, как целия ден игра карти!

- Кети, хапни си парченцето торта. - Благодаря, Жоро, но не искам. - Хапни де! Вкусно е! - Не, благодаря, вечер сладко не ям. - Моля те! - Ама Жоро, аз сладко по принцип не обичам. - Яж то...