Затъмненията по обяд са хубаво нещо. Лошото е, че по навик, когато се стъмни, си сипвам.

Бележка на вратата на магазина: "Отивам на обяд. Ще се върна като се наям!"

Професионално заболяване: до обяд ми се яде, следобед ми се спи, а през цялото време имам чувството, че малко плащат!

- Скъпа, какво има за обяд? - Нищо. - Е, хубава работа! И вчера пак - нищо! - Еми наготвих за два дена!

По действителен случай: Шефът ми вика: - Емо, раздвижи се малко, знам че вече си мислиш за отпуската! - Ей сега ще се раздвижа да отида на обяд…