На сватбата тя се кълнеше, че само смъртта може да ги раздели, но се оказа, че тъщата също е доста способна.

Един човек поискал да поставят надгробен паметник на тъща му. - Имате ли нещо хубаво, но по-евтино? - Има един, само че на него е гравирано чуждо име. - Няма значение. Покойната ми тъща не знаеш...

- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова...

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

- Тъщата вчера направи сто и петдесет години. - Лъжеш! Хората толкова дълго не живеят. - Че кой ти говори за хора?