Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

Аз също имам много добра тъща - помага, много гледа децата, готви, ама има един недостатък въобще не е спестовна...

- Както видя тъща си и имам чувство, че съм туроператор, веднага ми се иска да я изпратя някъде.

- Кое е най-гадното име за тъща? - Надежда! - Е що, бе? - Ми щото надеждата винаги умира последна!

Знаете ли какво се наричат смесени чувства. Когато гледаш как тъщата пада от последния етаж на блока върху чисто новото ти ламборгини.