- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам...

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!

Обява в местен вестник в Хайфа: "Ракетен удар по Вашата тъща от територията на Ливан. 1000 шекела. тел..."

Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...