Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Моята тъща не ме обича. - А моята ме обича. - Как успя? - Една нощ обърках спалните ни.

- Кое е най-гадното име за тъща? - Надежда! - Е що, бе? - Ми щото надеждата винаги умира последна!

По какво си приличат тъщата и тортата? - И двете ги обичат студени и поднесени със свещи!

И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.