Живея в постоянен страх, че някой ще отвлече тъща ми, която живее сама-самичка на ул. Солунска ХХ, етаж ХХ, ап.ХХ, сивата врата вляво…

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, докато ж...

На сватбата тя се кълнеше, че само смъртта може да ги раздели, но се оказа, че тъщата също е доста способна.

- Кое е най-гадното име за тъща? - Надежда! - Е що, бе? - Ми щото надеждата винаги умира последна!