Майката:
- Искам да бъда кремирана като се спомина...
Тъщата:
- Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат!
- Що бе?
- Ами ти не знаеш ли че ги горят по няколко човека заедно?
- Че тебе срам ли те е бе?
Тъщата раздразнено: - Да се появи вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят.
- За какво си прибрал тази дъска в къщата? - Лекарство за тъщата срещу безсъние!
- Как са правили изпитания на мостовете в миналото? - Събирали всички тъщи на моста. Ако издържи, то мостът е добър, ако ли не - прекрасен.
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…
Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...