Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата...

Навън вали силен порой. Някой чука на вратата. Отварям и виждам тъщата. Казвам й: - Къде си тръгнала в това време? Отивай си вкъщи!

- Къде попадат след смъртта добрите съпрузи? - На небето. - А лошите? - При тъщата.

Най-разпространената алергия - към тъщата.

Студ. Дъжд. Изведнъж на вратата се звъни. Отварям и какво да видя - тъщата. - Леле, какво правиш навън в това лошо време? Веднага си отивай у вас.