Съдията: - Твърдите, че сте застреляли съпругата си без никакъв умисъл. - Абсолютно без умисъл. Не мога да предположа, че тя ще притича към тъщата ми в момента, в който натиснах спусъка...

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина... Тъщата: - Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги горят по...

На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

Тръгна ли си тоя Джон Кери най-накрая и можем ли вече да си отваряме балконската врата? Че тъщата второ денонощие моли да я пусна обратно вътре.

- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.