- Представи си, завчера жената се разболя, а вчера дойде тъщата да се грижи за нея. - Да, бедата никога не идва сама!

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина... Тъщата: - Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги горят по...

- Има ли душа без тяло? - Да, ангел. - А тяло без душа? - Да, тъща.

Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Аз пък искам да се оженя за момиче, което има три сестри! - Защо? - Така ще ми се пада само четвърт тъща.