- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

Той искаше да скочи от радост, но тежкия ковчек с тъщата на раменете, му тежеше много.

Искаше му се да подскачи от радост, но не можеше... На гърба му тежеше ковчегът на тъщата.

- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

Надзирателят: - Тъща ти е дошла на свиждане. - И това ли влиза в присъдата?!