– Значи... повече няма да ходя на гости у Пешо! – Що? – Щото цяла вечер не мога да взема думата от него! – И к'во толкова говори? – Едно и също... "Стой, да ти налея още едно!" и "Айде, наздраве!...

Пешо, щастлив ли си от женитбата си с Катя? - Наполовина. - Не те разбирам! - Ами аз съм женен, а тя е щастлива.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

- Пешо, забелязъл ли си, че тъщата ти има златен зъб? - Отдавна, но все не намирам повод.

- Пешо! Петре! Погледни ме! Веднага ме погледни! - крещи Мара. - Ммма, остави ме ма… - опитва да се откопчи Пешо. - По очите ти познавам, че си пил! - К'во ма! - озъбил се Пешо. - Аз пък по г*за...