В претъпкан автобус: - Господине, махнете си ръката! Не Вие... Не тази... Не оттам!

Искаш тялото си до... нечие друго тяло?! Искаш да усещаш дъха му, нали?! Да се потиш до пълна изнемога...?! Искаш да се движиш, да пулсираш, да гориш...?! Напред-назад. Навътре-навън... Първо бавно...

- Сине, обичаш ли баща си? - Да мамо :) - Оставила съм ти едно парче в хладилника...

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре... - Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

- Момиче, вие омъжена ли сте? - Не, издържам се от случайни запознанства!