Живея в постоянен страх, че някой ще отвлече тъща ми, която живее сама-самичка на ул. Солунска ХХ, етаж ХХ, ап.ХХ, сивата врата вляво…

Разговарят майката и тъщата. Майката: - Искам да бъда кремирана като се спомина... Тъщата: - Аааа... в никой случай! Аз искам да ме погребат! - Що бе? - Ами ти не знаеш ли че ги горят по...

Искаш да разбереш бъдещето на жената - погледни тъщата, искаш да разбереш своето бъдеще - погледни тъста.

Надзирателят: - Тъща ти е дошла на свиждане. - И това ли влиза в присъдата?!

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.