Зет погребал тъща си и се връща към вкъщи. Било през пролетта и една висулка му паднала на главата. Умирайки той погледнал към небето и промълвил: - Нима… вече… си… там?

- И така не е зле. - казал зетът, след като хвърлил камък по кучето, а улучил тъщата.

Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зетя: - Потупай ме! Той я потупва по рамото: - Браво, мамо!

Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под някаква стреха и изведнъж на главата му пада керемида. Вдига очи към небето и казва: - Мамка й, кога пък успя да пристигне...

- Коя е най-лютата клетва днес? - "Да ти се роди син и да ти доведе зет".