Баща отива в детската градина да прибере сина си. - Кой е Вашият? – пита учителката. - Има ли значение, нали утре ще го върна.

Всичко е живот, а животът е такъв, какъвто сам си го направиш.

Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него!

След погребението на тъщата: - Добре де, как умря? - Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи...

- Ето ти сто и петдесет, както беше помолила. - А защо не двеста? - Сега на какъв език каза благодаря?