- Пешо, дължиш ми една стотачка. - Ок, пиши ми на сметката. - Добре, добавям и десет лева. - За какво десет лева? - За откриване на сметка.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син… - Е, защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената разбра...

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.

Беше много неловко, когато Пешо взе да се смее на погребението. Така и не го до погребаха...

Жега. - Пешо, искаш ли една ледена биричка? - И питаш?! - Не питам, гавря се...