Когато бях малък, с татко често играехме на "мавзолей". Той беше Димитров, лягаше и не мърдаше, а аз бях часови, стоях и го охранявах. Чак сега разбирам смисъла на играта.

Старшина минава медицинска комисия. При очния: – Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Какво, съвсем нищо ли не виждат...

Стои момиче пред казармата и плаче. - Какво става? В армията ли ти взеха момчето? - пита минувач. - Да. И петимата.

- Редник Мойков, какво четете? - Фантастика, господин старшина. - А заглавието? - "Старшият войник - приятел и пример на младия".

- Редник! Къде ти е пушката? - Не съм я взел! - Не си я взел! Каква е ползата от теб? Знаеш ли как се нарича войник без пушка? - Офицер!