Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

- Минке, как мина този път срещата с Пешо? - Ааа, добре беше! Той първо ми бръкна в блузката, после под полата... обаче аз го изненадах... бях си скрила парите в калъфчето на очилата.

В леглото той и тя. После. Той: - А ти ми казваше, че си била девойка. - Ами бях - питай Пешо.

Тръгнал Кольо слепия по пътя и понеже нищо не виждал опипвал всичко по пътя изведнъж набарва той ташаци и пита: - Кой си ти бе? Но отговор не получир. Стиснал той и пак пита: - Кой си бе? Пак...

Майката: – Защо не излизаш с Пешо? Той е добро момче. – Мамо, ти би ли излизала с някого, който пие, пуши и скита по кръчмите? – Не! – Е, и той не иска...