- Иванов, защо си дошъл на работа? Нали следобед погребваш тъща си? - Най-напред работата, после удоволствието.

"Смехът удължава живота!" - и зетят започна да се хили до леглото на агонизиращата тъща.

- Здрасти, как е? - Ами ожених се, а няма къде да живеем. - Ами отиди при тъста ти да живеете. - Не става - самия той живее при тъща си.

- Ако знаете колко обича тъща ми да приказва! Последният път, когато ходи на почивка, даже се върна с изгорял език.

- Къде попадат след смъртта добрите съпрузи? - На небето. - А лошите? - При тъщата.