И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам…

Звъни на вратата на тъща си и тъста си един човек. Тъщата: - Здравей зетко! Какво те води насам?! - С жената се скарахме, и тя ми каза да вървя по дяволите.

- Казах на тъща си, че може да смята моята къща за своя. - И тя? - Взела, че я продала…