Не разбирам хората, които не обичат да си признават грешките. Аз лесно си признавам моите грешки, стига някога въобще да съм правил.

Седем години не пих, не пуших, за момичета въобще не помислях… После нашите ме пратиха на училище…

Ето я моята секретарка. Направо ми е като дясната ръка.

- Вие, двете момичета на втория чин, сте Ивана и Мария. Коя е Мария и коя е Ивана? - Аз съм Ивана. - казва едната. - Добре! А коя е Мария?

Познато ли ви е онова чувство, когато се събуждате бодри, отпочинали и пълни с енергия? И на мен не ми е.