- Какво направи, идиот такъв! - крещи тъщата. - Тая порцеланова ваза беше на триста години! - Слава Богу - отдъхва си зетят и събира парчетата от пода. - Аз си мислех, че е нова…

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

- Ще се женя за момиче с три сестри. Така на мен ще ми се пада четвърт тъща...

Начи… ако се ожениш за тъщата… проблемът с нея практически е решен.

На сватбата тя се кълнеше, че само смъртта може да ги раздели, но се оказа, че тъщата също е доста способна.