Чакам те, а ти все не идваш! Чакам те - така ме подлудяваш! Изнемогвам... ръцете, нозете, тялото ми измъчваш! Толкова исках да съм в теб! Но пред мен е само вратата на мечтанието... Кога ще дойдеш...

По цели нощи не спях и си мислех: "Откъде тези кръгове под очите?"

- Мога да позная, какво си обядвал! - Не може да познаеш! - А аз мога. Ти си ял (поглежда в брадата му) спагети болонезе и десерт с шоколадови пръчици. - Ето, че не позна! Това беше вчера.

Тази сутрин в Севливо (минус 28 градуса) се срещат на улицата двама: - За къде си се затичал? На работа ли? - Да, хич не ми се бърза за там, но ми е студено.

Вчера седнах да си събера мислите, но нито една мисъл не дойде на това събрание.