Беше много неловко, когато Пешо взе да се смее на погребението. Така и не го до погребаха...

Говорят си две съседки: - Вчера идва Пешо от петия етаж, и казва че иска да яде! Спретнах му една софра, първа класа направо... - Поне благодари ли ти? - Уха! Толкова голям "благодаря" не бях...

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа за това на баща ми... - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил...

Майката: – Защо не излизаш с Пешо? Той е добро момче. – Мамо, ти би ли излизала с някого, който пие, пуши и скита по кръчмите? – Не! – Е, и той не иска...

- Как си научила мъжа си да се прибира толкова рано? - Много лесно. Прибира се за пореден път късно вкъщи, а аз се обаждам от стаята:"Пешо, ти ли си?" - А той? - А той е Иван.