- Защо наш Пешо се е скарал с годеницата си? - Нарочно, само докато мине рожденният й ден.

- Пешо, какво ти е? - Уф... Нападнаха ме, парите ми обраха. - Запомни ли ги? - Какво да им помня, децата и жената?...

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има, бе, Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и...

- Пешо, имаш ли хладилник? - Кви пържени пирони, аз не пуша!

- Пешо, дължиш ми една стотачка. - Ок, пиши ми на сметката. - Добре, добавям и десет лева. - За какво десет лева? - За откриване на сметка.